След еуфорията на петък вечер, че дългоочакваният уикенд започва и ще можете най-после да си поспите, бързо разбирате, че нещо не сте изчислили правилно. Началото на “почивката” е сложено още по тъмно от широко ококореното и неприлично весело бебе, което не страда от излишни скрупули да отприщи несъобразените си децибели.
Няма нищо по-хубаво от събота сутрин, освен ако не си родител на невръстни деца. В този случай няма нищо по-гадно от събота сутрин.
След еуфорията на петък вечер, че дългоочакваният уикенд започва и ще можете най-после да си поспите, бързо разбирате, че нещо не сте изчислили правилно. Началото на “почивката” е сложено още по тъмно от широко ококореното и неприлично весело бебе, което не страда от излишни скрупули да отприщи несъобразените си децибели. Горките ви уши вече съжаляват, че са прикрепени към главата ви без възможност да избягат, а е едва сутринта.
Принудени да напуснете преждевременно топлата постеля, трябва да измислите как да вдигнете сгромолясалия се допамин, затова си пускате голяма чаша ароматно кафе, докато гръмогласното бебе продължава да се подготвя за кариера в оперното пеене.
Пристига голямото ви дете, също насилствено събудено твърде рано, и с възможно най-кисела физиономия пита какво има за закуска. “Каквото си изровиш от хладилника” мислите си, но на глас обявявате, че ще направите палачинки, веднага щом си изпиете кафето и започнете да фокусирате.
Отговорът хич не се харесва на недоспалото дете, което започва да мрънка с тон, подобен на поддържания от бебето. Синхронът на двата им гласа е впечатляващ и ако можехте да чуете мислите си, те щяха да са как тримата тенори биха им завидели.
Идва мъжът ви, подмамен от безплатния сутрешен концерт и аромата на кафе. В косата му има детска лепенка, а в очите му – отчаяние.
– Не съм ли на работа днес? – с разочарование пита той и не дочаква отговор, а си прави по-голяма и от вашата доза кафе.
Заемате се да правите палачинките, голямото ви дете продължава да скрибуца в знак на протест, а малкото разлива кафето ви, останало без надзор, на земята. Избърсвате го, докато измърморвате няколко попържни под носа си. В това време бебето е изключило пералнята по средата на програмата, затова я пускате от началото и допълвате попържните.
След като палачинките стават готови, сервирате на децата. Малкото ги хвърля на земята, голямото също ги отказва, като подхваща наново оперното си пеене. Докато бършете изхвърлените от бебето палачинки решавате, че ще си избирате битките малко по-внимателно и забърквате на големия киселото мляко с бисквити, което иска.
Бебето е обърнало съдържанието на коша за играчки и го е разнесло из всички краища на къщата. Мъжът ви го събира, докато прахосмучете килимите от трохите, натрупали се по тях през изминалата седмица. След вас върви голямото ви дете и с пълна с бисквити уста разпалено ви обяснява за космическия кораб, на който се намирате, пътувайки към чужда галактика. Разбирате, че отново трябва да минете с прахосмукачката.
Става време за разходка и започвате да подканвате голямото дете да се облече с дрехите, които сте сложили на стола, напълно готови и изискващи само няколко движения. Сменяте памперса на малкото и го обличате, а мъжът ви напомня пет пъти на голямото за неговите дрехи. Голямото строи ядрена електроцентрала от Лего от нулата и отказва да се облече, докато не е направило поне седем реактора. Малкото се е наакало.
След 40 минути голямото дете се е приготвило, взима шест колички, топка, Лего ядрената си централа и кактус в саксия и най-после успявате да прекрачите прага. На свобода, голямото дете започва да тича на всички посоки, а малкото се фрустрира, защото е вързано в количка.
В парка пускате бебето на свобода и то започва да обикаля като прахосмукачка робот и да пипа и лапа всяко нещо по пътя си. Блъска се във всичко без дискриминация и се опитва да се хвърли в няколко шахти.
Голямото дете се е запознало с две момчета и едно момиче и играят на зомбита срещу Лего ядрена централа, но се оказва, че другите деца не играят както трябва и вашето започва да им обяснява правилата с тон, сякаш надвиква траш метъл певец. Обяснявате му, че не е редно да вика на другите, но то започва да вика и по вас. Мъжът ви изразява мнението, че е време да се прибирате.
Вкъщи малкото дете реве, защото му се спи, а голямото пита какво има за обяд и отговорът не му харесва. Иска шоколад. Реве 30 минути, защото не получава шоколад.
Бебето спи, а с него и вие, когато голямото ви дете нахлува и иска да се състезавате с колички, защото баща му е заспал преди да бъде излъчен победител. Вместо това му пускате телевизия и отивате пак да си легнете, но бебето се е събудило и хленчи, защото не се е донаспало.
Мъжът ви се събужда от ревовете на бебето и на голямото дете, което е искало да гледа детски „на спокойствие“. Споглеждате се и знаете, че в този момент и двамата отправяте молитва уикендът магически да свърши – а е едва събота следобед.