*Disclaimer: Не познавам ДАРА. Текстът в настоящата статия е фикция и е моята представа за това, което може да се случва.
Седя си в гримьорната преди изпълнението си на финала на Евровизия и си мисля как стигнах до тук. Има един бъзик “колкото повече седя, толкова по-малко мисля”, но при мен е по-скоро “колкото повече седя, толкова повече мисля как искам да ми дойде редът и да се махна от тая скапана гримьорна”. Щото, верно, за събитие от такъв мащаб можеше поне една метла да ударят тия австрийци.
Ениуей. Обратно към “как стигнах до тук?” Ами как, с триста зора и още толкова. От хиляда години си го мисля аз това нещо и си го манифестирам. Имам си международен екип от продуценти, сонграйтъри, музиканти, агенти, и всеки втори и баба му по минимум шест пъти са ме навивали да се пробвам за Евровизията. “Само за там си”, викат. “И муцка имаш, и телце, коса.” Не знам защо глас никой не споменава, сигурно щото няма нужда – то се знае. Макар че Сульо от Каспичан не е хич убеден и смята, че съм толкова напред само заради циците.
Ениуей, викам си що не, нали някой трябва да постави Беге на картата, и що пък да не съм аз? И муцка имам, и коса, тело, знаете. Готините текстописци, музикантите и аз седнахме и направихме няколко парчета – страшни тупалки всичките. И се пуснах аз по пързалката. Първи кръг, втори кръг. Едно гласуване, второ гласуване. Жури, публика.
И ме избраха. Бангаранга. Ама и такъв хейт хапнах, че не знам как не ми се скъса роклята от толко хапване. От десет години съм на хората в устата, и мислех, че всичко съм видяла, ама се оказа много мръсна тая уста. Чак не ми се вярва, че ядат с нея тия хора. Оказа се, че съм подкупила журито и публиката (публика как се подкупва??) и че съм супер бездарна. Също песента била тъпа, роклята била неподходяща, аз съм дебела и грозна а и може би по квантова физика нямам диплома. За малко да се откажа, така ме хвана яд на тия анонимки. То на дивана пред телевизора всяка средно дресирана маймуна може да каже “тая е много зле, аз мога по-добре”, ама айде да ги видя как се оправят с хореография в тесни дрехи, пеене всенародна омраза. Пак, ако бяха маймуни, все от танците нещо щеше да излезе.
Хубаво, че след десетина дни успях да дремна два часа, та размислих, и не се отказах.
Последно разбрах, че Бангарангата била станинска, или сектантска – не знам кое от двете. Почти съм сигурна, че и те не знаят. Само се чудя дали в кварталната църква във Варна отчето ще ме напъди, че нали се познаваме.
Между другото, когато бях много малка и си представях как отивам по света и нося слава на България, разни гроги сеирджии и фосилизирани в мисленето си бангета не присъстваха. Та, приятели, научих, че ако не си оплют и оакан хубаво от народа, все едно нищо не си направил.
Ениуей – мой ред е. Нощта е най-тъмна точно преди съмване. Най-трудното мина. Отивам да се предам на светлината… на прожекторите.