Момиче
в средата на прелестна младост
с развети коси
и море в погледа
облечена в нежно бежово
(като пролетта)
върви срещу мен,
води на каишка мъничко кученце,
и носи усещане за лек и прохладен вятър.
А зад нея,
като стадо силни коне
или надвиснали облаци,
млади момчета, целите в черно,
с усмивки
и приказки
и устрем,
уверено крачат.
И с всяка крачка
приближават.
Подминават –
първо тя,
после те,
и продължават зад гърба ми.
Остава само пролетният вятър.