През първите дни на пролетта е невъзможно да си облечен напълно подходящо за времето. Може да си дебнал от прозореца, да си излизал десет пъти на балкона, за да “усетиш как е” и да си проверявал във всички метеорологични сайтове, но все нещо няма да ти е таман.
Пролет. Време на цъфтящи иглики, чуруликащи пиленца и гледки като младеж по потник и къси гащи, седнал на пейка до жена с шал и ръкавици. Татко вади колело от багажник, от който стърчи и шейна, а мъж на средна възраст обърсва лъсналото си на слънцето теме с току-що свалената си вълнена шапка.
През първите дни на пролетта е невъзможно да си облечен напълно подходящо за времето. Може да си дебнал от прозореца, да си излизал десет пъти на балкона, за да “усетиш как е” и да си проверявал във всички метеорологични сайтове, но все нещо няма да ти е таман.
Неведнъж тази година ми се случи да се преобличам достатъчно пъти в рамките на деня, та всяка поп звезда на турне да ми завиди.
Днес сутринта излязох облечена като за бой с бели мечки, и до обяд бях готова да си изгоря пухенката на палещото слънце. Притичах до вкъщи за един елек, и в момента, в който подадох отново нос навън, слънцето се беше скрило зад дебели облаци. За разкош излезе студен вятър и с тъга си спомних за топлата дрешка, висяща низвергната на закачалката вкъщи. До вечерта ситуацията се повтори още няколко пъти.
Положението става още по-забавно, ако периодът се случи дъждовен. Съвсем спокойно може да се случи да тръгнеш сутринта с дъждобран, чадър и гумени ботуши, и до вечерта да изглеждаш като заблуден рибар на курорт.
Най-разумното, което можеш да направиш, е да излезеш от вкъщи като лук – на слоеве – и да започнеш постепенно да се обелваш според нуждата. Така, ако е студено, си носиш доволен ямурлука, комфортно ти е и се поздравяваш за разумния избор. Ако пък е по-топло, събличаш слоевете един по един, докато не уцелиш точния за специфичната моментна температура. Във всички случаи, добре е да си с кола комби или поне с количка за пазар, защото иначе има риск пренасяйки излишните катове дрехи да заприличаш на цирков фургон.
Бебешката количка също се използва почти само за пренасяне на дрехи през този сезон. Първоначално нормална на вид, с напредването на деня от всички нейни чанти, страни и багажници започват да стърчат най-различни ръкави, шапки и качулки, а не е изключено да се види и по някой чорап.
Особено ако децата и вие сте по-”термореактивни”. Ето в нашето семейство например хич не понасяме да ни е топло.
Ако се намери незащитено под пролетното слънце, бебето започва силно да нервничи и не приема нищо по-малко от двоен сенник, подсилен с някоя от излишните дрехи, провесени на количката. Аз пък не мога хем да мисля, хем да ми е топло.
А още при първия докоснал го слънчев лъч големият ми син обявява, че му е горещо, и докато приключи да говори, вече е свалил две дрехи от себе си. Обикновено е първият по къс ръкав на площадката.
Онзи ден, както беше по тениска, докато играеше на една катерушка, видях как се изкатери на върха й. В този момент до него, като от портал от Аляска, се появи една малка госпожица с пухкаво и топло зимно яке и шапка. Застанаха така двамата върху катерушката: той – обитателят на тропически остров, и тя – принцесата от Леденото кралство.
Да си призная, малко се изумих. Времето си беше топло. Толкова топло, че снежният човек от Леденото кралство щеше още на прага да се запита дали тази разходка е била добра идея. Та облеклото на детето, с ръка на сърцето, ми се стори абсолютно неразбираемо.
И докато гледам с недоумение навлечените деца с нахлупените им до очите шапки, техните родители сигурно гледат моите късоръкавести и безшапчести хлапета, и вероятно изпитват същото.
Защо сме толкова различни, питам се. И си отговарям: не сме. И едните, и другите родители искаме да отгледаме децата си и най-вече да ги опазим от непредвидените атмосферни условия на пролетта. Единственото нещо, което ни дели, е че ние имаме бебешка количка за багажа, а те – не.