От изтощено, но функциониращо човешко същество се превърнах в ходеща рана. Единственото нещо, което ми действаше лековито, освен съобразена диета, беше да легна в тъмна и тиха стая и да си почивам. Да се отпусна и да поспя. Това е мехлем за душа и тяло.
Има много неща, които обичам, но които оцених истински едва когато станах майка. Тишината. Голия под, без петна и седемдесет и пет различни предмета, разпиляни по него. Неприкосновеността на собственото тяло. И най-вече: съня.
Давах си сметка колко обичам да спя пълноценно доста преди децата, но изобщо не съм предполагала каква жизнена нужда имам от това.
Голямото ми дете пък от третия месец нататък не се поколеба да покаже каква неприязън изпитва към спането. Всяко заспиване беше трудоемко и дълго. Често дори го нямаше. Имаше моменти, в които мечтаех този процес да може да се прехвърли от бебето на мен, за да мога да “го заспя” или да “заспя вместо него”. Неописуемо е усещането да искаш да поспиш хубаво, да чувстваш крайна нужда от това, но да не можеш – нито денем, нито нощем. Неслучайно лишаването от сън е отдавна познат метод за измъчване.
Две години по-късно, хроничната преумора спомогна за обостряне на автоимунното ми заболяване. От изтощено, но функциониращо човешко същество се превърнах в ходеща рана. Единственото нещо, което ми действаше лековито, освен съобразена диета, беше да легна в тъмна и тиха стая и да си почивам. Да се отпусна и да поспя. Това е мехлем за душа и тяло.
Когато се сещам за тези моменти, често в главата ми изплува и ексцентричният американски бизнесмен Брайън Джонсън, който стана популярен с публичния си стремеж към младост и оптимално здраве. Известен е с това, че взима добавки за хиляди долари всеки ден и има стриктен режим на хранене и тренировки. И все пак, според него, ако човек трябва да направи само една промяна по пътя си към здравето и дълголетието, това трябва да е пълноценен сън.
Да, аз усетих с пълна сила точно колко важен е сънят и колко пагубна е липсата му. И какво направих в момента, в който се почувствах достатъчно добре? Забременях и родих още едно бебе. Майчината памет е по-къса от зимен ден.