Традиционно свързваме лятото с ваканция и безгрижие, обаче реалността се оказва писъци “искам друга майка!!!”, докато вие лежите с кърпа на изгорялото си лице и се молите вече да е септември. Къде се обърква всичко?
Ако сте попадали на някой от разказите ми за приключенията на нашето семейство през изминалото лято, то вероятно сте усетили, че ваканционният сезон не беше съвсем безоблачен. Въпреки че, иронично, си беше безоблачно и горещо – за мое съжаление.
Започнах планирането още от февруари, когато, в плен на необоснован оптимизъм поради недостиг на витамин Д и блянове по слънчеви времена, реших, че ще се справим с всички амбициозни пътувания и ще се препълним до козирката със страхотни преживявания. Обаче се случи нещо, което – за поредна година – ме изненада от засада, а именно – очакванията ми за лек и приятен отпускарски сезон грубо се разминаха с действителността, жестоката, изнервената и прегоряла на слънце.
И понеже бях сигурна, че не съм само аз, попитах машинките какви са причините за тези несходства между очакванията и реалността. Ето какво открих.
Защо очакваме, че лятото ще е безгрижен сезон?
Още от както сме деца, ние свързваме лятото с време на свобода, широко около врата, диня и сладолед. Като малък всичко най-хубаво е съсредоточено в този сезон с изключение, може би, на Коледа. Затова и в главите на много от нас този сезон продължава да означава “щастие”. Когато пораснем пък обвързваме най-дългата си отпуска с лятото: ходене на море, планина, на село, в чужбина. Така че е логично, драги читателю, да се настроим за едно чудно време.
Както казахме, обаче, реалността се оказва писъци “искам друга майка!!!”, докато вие лежите с кърпа на изгорялото си лице и се молите вече да е септември. Къде се обърква всичко?
Загуба на училищната структура
Училището и детската градина означават 6-8 часова рамка на деня, елиминирайки нуждата родителят да блъска глава в измисляне на целодневни забавления за малките. Когато рамката изчезне, изведнъж се намираме в реалност, в която трябва да планираме всеки буден час на детето си, което води до умора от вземане на решения и постоянни оплаквания от типа „скучно ми е“.
„Летният таван“ за работещите родители
Този период е адски труден за балансиране. Родителите се виждат принудени да съчетават професионалните си задължения с липсата на достъпни и гъвкави възможности за гледане на деца, и в добрия случай разчитат на сложни схеми от смени, баби и скъпи летни лагери, а в лошия – на способността детето да изкара 7-8 часа на въртящ се стол в офиса на мама и тате. Която хипотеза едва ли има вероятност, надвишаваща 5%.
Неравномерното умствено натоварване (Mental Load)
Организацията на лятото изисква сериозен мениджмънт. Проучване на крайни срокове за записване, логистика на транспорта, списъци с багаж, кутии за обяд и междинни хранения – целият този товар често пада несиметрично върху единия родител. В нашия случай най-вече защото единият родител беше в друг град и дори държава през голяма част от лятото.
Натискът да бъде „магическо“
Социалните мрежи ни пробутват идеята, че всеки летен ден трябва да създава „незабравими детски спомени“. Когато реалността се окаже караници между децата, разхвърляна къща и изнервени родители, се появява силно и несправедливо чувство за вина.
Но ето, че вече е средата на септември. Летните жеги са преминали в по есенному топлички моменти от деня, и жегата в душата е намаляла, оставяйки след себе си морна празнина. Време е животът отново да легне в своето обичайно и праволинейно русло с графици и будилник с две-три отлагания.
И слава богу. Какво, приключения ли? Не! Искам си структурата и ограниченията. Искам си бедното откъм изненади ежедневие. No alarms and no surprises, please.
Другото лято… ще го мисля другото лято.