*Disclaimer: Не познавам участниците в инцидента. Текстът в настоящата статия е фикция и е моята представа за това, което може да се случва.
Де да можеше да мине един уикенд без употреба на алкохол. Не, че нещо особено ми прави на мен, но не ми е приятно да се заяжда на всичко живо.
Добър човек е моят мъж, работлив. Грижи се за нас, за бизнеса, помага на този, помага на онзи. Раздава се за другите и затова става така. Нищо не остава за него и затова страда. И после пие и се заяжда на всяка крачка и хората го мислят за простак, бабаит. Но не е, не е!
И тръгва да се качва да шофира, а е пил вече. Какво да направя, не мога да го спра… Качих се с него и аз, поне да следя нещата. А край пътя – какво? Колела. И по-нататък хора, баща и дете берат череши. Нищо лошо, но Ивайло полудя – започна да псува, врътна волана към колелото, щеше да го прегази…
Питам го какво става, не казва нищо. Така прави, когато е силно афектиран, или ако не му се говори, или нещо е зает. Абе непрекъснато така прави. Гледа към хората като обезумял и присветва. Хвана ме страх, ама много сериозно.
Ето ги, идват – млад татко и на раменете му малко момиченце, цялото в розово, с вързана косичка – като картинка. Какво ядосаха мъжа ми, не разбирам. И пак питам, и пак не отговаря. Притеснявам се какво следва, какво му е в главата.
Приближават и Ивайло отваря вратата и започва да вика. Какво правели, защо беряли череши? А бащата се извинява и го моли да не гази колелото на детенцето. Съжалявал, че му бере черешите. Ама това не са наши череши. Какво ни интересуват някакви череши на пътя? Мъжът ми обаче продължава. Не ги ли е срам да крадат череши. И толкова грубо и заплашително им говори. Замислям се. Ивайло работи озеленител – грижи се за засаждане и отглеждане на растения. Знае какъв труд е това. Ето днес пак, в почивен ден, озеленяваха, и то безвъзмездно. А тук гледа някой бере на друг труда безвъзмездно. Дали е затова цялата работа?
И така да е, не е това начинът – отивам да ги успокоявам. Бащата на момичето изглежда спокоен, но не му харесва, че Ивайло е затиснал колелото на детето. Дано да няма щети!
Ивайло продължава да пита защо берат череши. Ами да берат, викам! Таткото казва, че са хапнали само шепа череши, на детето му се дояли. Ами да си хапне, нищо лошо няма! Ивайло мълчи – видя, че бащата го снима. Но гледа сякаш ще скочи да ги изяде със все черешите.
Говоря с младия татко, казвам му, че черешата не е наша. Моля го да тръгват с малката. Той иска колелото и казва, че тази реакция не е ОК. Ами не е. Да извика полиция, казвам. Белким малко го вразумят нашия пън. Белким почне да приказва малко.
Качва се в колата нашият, дава на заден. Чувам бащата да му казва, че май е пил. Лоша идея – това му подпалва наново фитила и следват такива попържни, такива заплахи – това моят мъж ли е?
Ох, тръгват си набързо, слава богу. Таткото видя, че не бива да го предизвиква повече. Момиченцето хлипа. Извинявам се горещо, много пъти… Ще подадат жалба. Какво ли ни чака?
Момиченцето се качва на колелото – ох, добре, че е здраво.