Първата ми улика беше, че много обича мляко. Не, че очаквам от едно бебе да обича уиски, но той взимаше да го обича подозрително страстно и дълго.
Моето бебе мисли, че е котка.
Докато за 17-ти път го измъквах от сандъка с играчки, мисълта премина светкавично през главата ми. От седмица не минаваше ден без да се настани във всяка кутия или кашон, които му се изпречат на пътя. Ако не може да влезе сам, ще гледа кашона и ще мяука, докато не бъде поставен в него. А след това ще излиза и влиза до припадък. Един път понечи да се напъха в подаръчна опаковка от часовник.
Започнах да се връщам назад.
Първата ми улика беше, че много обича мляко. Не, че очаквам от едно бебе да обича уиски, но той взимаше да го обича подозрително страстно и дълго. Ако поставех купичка с мляко на пода в кухнята, почти съм сигурна, че след като го излочи, бебето щеше да хукне подир някоя мишка.
Също и звуците, които издаваше. От месеци не можех да разбера на какво животинче наподобява, когато ги прави. Скимти като кученце? Квичи като прасенце? Прасенцата не мъркат и мяукат като малки пухени топчици.
И като казах топчици – той обожава да ги подбутва с лапички и да подскача игриво след тях. Сетих се, че имам няколко кълба прежда. Ще му ги връча, за да си осигуря 10 минути спокойствие.
Споделих с мъжа си всичко това. Също и за постоянното драскане по ръцете ми с нокти, за побутването на чаши от масата, докато гледа предизвикателно, и за настояването да бъде слаган на перваза, за да гледа през прозореца. Не получих кой знае колко ентусиазиран отговор, но нямах време да го мисля – поръчах котешка катерушка и трябваше да започвам да я строя.
Но – не щеш ли – с крайчеца на окото забелязах как голямото дете хвърля пакетче салфетки и бебето му го носи. Изглежда трябва да върна катерушката и да взема кокали.